Помощ за LibreOffice 24.2
Всяка отделна клетка се идентифицира напълно чрез листа, на който принадлежи, идентификатора на колона (буква) в горния край на колоните и идентификатора на ред (число) от лявата страна на електронната таблица. В електронни таблици, които се четат от ляво надясно, пълното обръщение към клетката в горния ляв ъгъл на листа е Лист.A1.
Можете да посочите съвкупност от клетки, като се обърнете към тях като към диапазони. Диапазонът може да представлява блок от клетки, цял набор от колони или цял набор от редове. Диапазонът A1:B2 обхваща първите четири клетки в горния ляв ъгъл на листа. Диапазонът A:E съдържа всички клетки на колоните A, B, C, D и E. Диапазонът 2:5 съдържа всички клетки на колоните 2, 3, 4 и 5.
Клетката в колона A, ред 1 се адресира като A1. Можете да адресирате област от съседни клетки като въведете координатите на горната лява клетка от областта, последвани от двоеточие и от координатите на долната дясна клетка на областта. Например квадратът, образуван от първите четири клетки в горния ляв ъгъл, е с адрес A1:B2.
При адресиране на област по този начин създавате относително обръщение към A1:B2. Под „относително“ се има предвид, че обръщението към тази област ще се наглася автоматично при копиране на формулите.
Абсолютното адресиране е противоположно на относителното. В абсолютните обръщения пред всяка буква и число се поставя знакът за долар, например, $A$1:$B$2.
LibreOffice can convert the current reference, in which the cursor is positioned in the input line, from relative to absolute and vice versa by pressing F4. If you start with a relative address such as A1, the first time you press this key combination, both row and column are set to absolute references ($A$1). The second time, only the row (A$1), and the third time, only the column ($A1). If you press the key combination once more, both column and row references are switched back to relative (A1)
LibreOffice Calc показва обръщенията в избраната формула. Например, ако щракнете върху формулата =SUM(A1:C5;D15:D24) в дадена клетка, двете посочени области от листа ще бъдат откроени с цветни рамки. Например компонентът „A1:C5“ ще бъде в синьо и съответният диапазон от клетки ще бъде очертан със същия нюанс на синьото. Следващият компонент от формулата, „D15:D24“, ще бъде маркиран в червено по същия начин.
По какво се различават относителните обръщения? Да предположим, че искате да изчислите в клетката E1 сумата на клетките в областта A1:B2. Формулата, която трябва да въведете в E1, е следната: =SUM(A1:B2). Ако по-късно решите да вмъкнете нова колона пред колоната A, елементите, които сумирате, ще се окажат в B1:C2, а формулата ще бъде в F1 вместо в E1. Следователно след като вмъкнете новата колона, ще трябва да проверите и коригирате всички формули в листа и вероятно – в останалите листове.
За щастие LibreOffice прави това вместо вас. След като вмъкнете нова колона A, формулата =SUM(A1:B2) ще бъде автоматично обновена на =SUM(B1:C2). Номерата на редове също се приспособяват автоматично, когато бъде вмъкнат нов ред 1. Абсолютните и относителните обръщения в LibreOffice Calc винаги се пренасочват, когато цитираната област бъде преместена. Внимавайте обаче когато копирате формула, тъй като в този случай се пренасочват само относителните, но не и абсолютните обръщения.
Абсолютните обръщения се използват, когато дадено изчисление цитира точно определена клетка от листа. Ако формула, цитираща точно тази клетка, се копира в клетка под оригиналната, обръщението също ще бъде преместено надолу, освен ако не сте задали координатите на клетка като абсолютни.
Освен при вмъкване на нови редове и колони, обръщенията могат да се променят и когато съществуваща формула, която цитира определени клетки, бъде копирана в друга област на листа. Да кажем, че сте въвели формулата =SUM(A1:A9) в реда 10. Ако искате да изчислите сбора на съседната колона вдясно, просто копирайте тази формула в клетката отдясно. Копието на формулата в колоната B ще бъде автоматично променено на =SUM(B1:B9).